МАДОНА КАТО ИКОНА
Единственото по рода си описание на живота на Мадона.„Мадона като икона” е изчерпателна биография, която разрешава загадката в сърцевината на „хамелеонската” природа на певицата. За разлика от предишните й биографии авторката разрушава стереотипите, които опорочават образа на звездата – на себична мъжемелачка, а разглежда музиката и изявите й на живо подробно и в дълбочина – нещо, което досега не е правено.
**********************************************************************************
Едно момиче през 1978 година попива всичко – субкултурата отприщва небивали музикални смесици: пънк и фънк, рок и метъл, а диското властва над останалите, безсрамно комерсиално, но процъфтяващо, защото се корени в ъндърграунда. Ню Йорк от края на седемдесетте е мястото на срещата.
Мадона често посещава концертите на “Дъ Слитс” – анархистична британска момичешка пънк група, смесваща дъб-реге и натрапчиви ритми в търсене на ново женско звучене. Мадона стои на първия ред и внимателно следи главната вокалистка Ари Ап и китаристката Вив Албъртайн. През 2005 година Ари недоволства:
* Дразня се, че нито веднъж не е облякла тениска с надпис “Дъ Слитс”, при това с огромни букви. Длъжница ни е. Открадна ранния си стил от Вив.
Вив втъкава парчета плат в косите си и използва бельото като официален тоалет.
- Отчасти се обличахме в стил “садо-мазо”, отчасти в стил “Док Мартънс” – намръщени и с разпуснати коси - разказа ми Албъртайн през 1997 година. - Хората се чудеха дали не сме откачалки. Особено мъжете на средна възраст. Гумени жартиери и онзи а ла Дик Мартънс поглед, който сякаш казва: “Върви на майната си, зяпльо!” Не знаеха какво да мислят.
Без значение дали Мадона е заимствала техния стил, или си е изградила свой, тя е вдъхновена от бунтарската жилка на пънка – заиграването с грозотата и всекидневието, обръщането на поведенческите кодове наопаки и насищането им с показна женственост. Стилът й на обличане е радикален за Америка в края на седемдесетте. Не само от гледна точка на стандартния за жената външен вид – бухнала коса, оформена със спрей, нежносин грим и надиплени поли – но и като поведенчески модел. Намек за това срещаме по-късно в песента на Мадона “What It Feels Like For A Girl” – как на жените им се налага да потиснат себе си, за да се харесат на мъжете. Откритите, сексуално активните и шумните ги категоризират като “откачалки” и стават лесна плячка на физически насилници.
Да бъдеш на двадесет в края на седемдесетте означава също и да се намираш на културен кръстопът, откъдето започва разпадът на бинарният свят черно/бяло, мъжко/женско, добро/зло, непорочност/разврат. С непогрешимия си инстинкт Мадона се нагажда към тези промени и ги олицетворява, превръщайки се в културна стихия. Комбинира елементи от пънк стила с ъндърграунд танци и европейски поп и диско, за да изгради концепцията “Мадона”. Само че след няколко несполучливи експеримента.
Абонамент за:
Публикации (Atom)